Защо и „боси“ обувки?

Краката на нашите деца трябва да могат да растат и да се развиват естествено и свободно. От съществено значение е това да става в гъвкава обувка, която не ги притиска никъде и има широка предна част, която позволява свободно движение.

Това помага на стъпалото да развива мускули и сила, както и захващащото действие на пръстите. Доста специалистите педиатри и подиатри ни препоръчват децата да ходят боси колкото е възможно повече или да бъдат обути в минималистични, боси обувки. Tова не означава, че се носят на босо, а че са направени така, че да дават усещането за ходене „по терлици“.

Босите обувки се отличават с ергономичен дизайн с формата на човешкия крак, с широка област на пръстите, тънка гъвкава подметка и с нулев наклон от петата към пръстите (zero drop). Те се създават специално, защото вече много проучвания показват, че оптималното развитие на мускулите на стъпалото се случва най-вече в „боса“ среда. (Източник). Ясно е, че твърдите и притискащи обувки могат да причинят деформация, слабост и загуба на подвижност. За това босите обувки са максимално леки, гъвкави, сгъват се във всички посоки и при тях липсват супинатори и твърди фортове.

Винаги сме се старали да се грижим да детското стъпало с внимание и любов и за нас беше задължително да включим минималистични детски обувки сред моделите, които препоръчваме.

Защо това е важно?
Босото ходене е естественото за човека. То ни помага да извършваме много движения правилно. Мозъкът получава директни, незаглушени от дебела подметка сигнали за това по каква повърхност ходим и как да адаптираме тялото и движенията си по нея. Получаваме чудесна стимулация на стъпалата и тренираме някои отдавна неизползвани мускули, сухожилия и подобряваме мобилността на ставите си и походката като цяло, от там състоянието на гръбначния стълб. Развиваме и равновесието си.

Съвсем логично е тогава, най-удобно за децата би било да играят на боси крака или в подходящи обувки, които улесняват правилната биомеханика на движението. Най-вече защото техните стъпала си "създават" собствена вътрешна опора чрез комуникация със земята, изграждат сила и стабилност чрез проприоцепцията (вътрешните съобщения на тялото, което ни казва къде е единият крак спрямо другия крак или къде са стъпалата спрямо главата). Съвсем интуитивно децата прилагат нормални силови натоварвания към зоните, които природата е предвидила. Пълното развитие на баланса и цялостната механика на походката отнема години, за да узрее. Докато първите пет години от живота са най-деликатни, нервно-мускулната влияние от обувките е много важно.

Предоставянето на повече възможности на децата да ходят и тичат с боси крака или обувки, особено по неравни повърхности, ще им позволи да се свържат със земята - така че те да могат не само да усъвършенстват физическите си способност да се движат свободно, но реално да оптимизират и мoзъчното си развитие.

Бягането с боси крака помага за развитието на нашата система за баланс и това може да се стане само чрез движение. Балансът е нещо повече от развиване на стойка и двигателни умения. Той също така поддържа центрове, участващи в движенията на очите, пространственото осъзнаване и усещане за време и накрая е свързан физиологично с биохимични пътища, отговорни за тревожността.

Спортуващите активно, треньорите и медицинската общност все повече коментират предимствата да позволяваме правилното естествено движение на стъпалата ни да се случва във всички наши ежедневни дейности. А специалистите по механика на бягане, спортна медицина, танци и други се обединяват около идеята, че най-умният дизайн, който някога ще бъде разработен за човешко движение и за движение без наранявания, е самия човешки крак. (Източник)

Всички